Планина Пирин

Планина Пирин

Физикогеографска характеристика на Пирин
Наименование

Големина, положение, граници и дялове
Северен Пирин
Среден Пирин
Южен Пирин
Ресурси на планинския туризъм в Северен Пирин
Природни забележителности

 

Физикогеографска характеристика на Пирин

Пирин е най-красивата и с най-ярко изразен алпийски характер планина в България с най-висок връх Вихрен 2914 м.. Тя е втора по височина в България след Рила( вр. Мусала 2925 м), трета на Балканския полуостров (след най-високия връх на Олимп, Гърция - вр. Митика, 2918м.) и на седмо място в Европа. Пирин се намира в Югозападна България и заема югозападния ъгъл от Рило-Родопския масив. Има издължена форма с посока северозапад-югоизток, ограден на запад от река Струма и на изток от река Места. На север чрез седловината Предела граничи с Рила, а на юг Парилската седловина я отделя от планината Славянка.
 

Наименование

През вековете Пирин планина е била позната под различни имена: тракийското Орбелус (Орбел), означаващо “белоснежна”, старославянското Юденица (от юди - самодиви, които според народните представи обитавали планината), по-новото славянско Перун, свързано с бог Перун, който според славянската митология е живял на връх Вихрен и хвърлял своя огън под формата на гръмотевици, турското Бериде, означаващо “разперен”. Според тълкуването на академик Владимир Георгиев и последните проучвания, названието Пирин произхожда от хетската дума “перунаш” - скала, и тракийското име Перинтус или Пиринтос.

 
Големина, положение, граници и дялове

Площта на Пирин е 2585 квадратни километра със средна височина 1033 метра. Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места, между 41,2 и 41,9 градуса сев. ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг – Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. Разстоянието между тези две точки по права линия е 60 км. Максималната широчина на Пирин, в направление запад-изток е 40 километра (от град Сандански до село Обидим). На изток от него е разположена планината Родопи, а на запад – Влахина, Малешевска и Огражден планина. В полите му са оформени и няколко полета като Разложкото, Гоце Делчевското и Петричко-Санданското.

Точните границите на Пирин (по посока на часовниковата стрелка) са: на север - Рила планина, чрез реките Градевска, Еловица и Кулина, седловината Предела (1142 м н.в.) и Раблевска река. На изток е Разложката котловина, проломът Момина клисура и Гоце Делчевското поле - долината на река Места разделя Пирин от Родопите. На юг границата върви последователно по река Мътница и река Буровица, отделящи я от планините Стъргач и Славянка, Парилската седловина (1170 м н.в.) я отделя от Славянка, както и реките Голешевска и Калиманска. На запад граничи с Петричкото поле, Кресненската клисура и Симитлийското поле - долината на река Струма я отделя от планините по западната ни граница - Огражден, Малашевска и Влахина.

Характерно за планината е наличието на единствено, добре изявено Главно било, което се простира от Предел до Парилската седловина от северозапад към югоизток. Орографски то се допълва от четири именувани странични била – масивни разклонения на главното било.

Според съвременните научни схващания, от географска и геоложка гледна точка Пирин е разделен на три дяла – северен, среден и южен. Дяловете са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност. Това геоложко деление на планината е сравнително ново. В древността и в недалечното минало, до около 1920 година, географските граници на Пирин са се простирали на юг до Бяло море, включвайки южните планини Алиботуш, Смийница, Кушница и др, правейки я най-масивната планинска верига у нас с алпийски характер на релефа.
 

Северен Пирин

Северен Пирин е най-големият (74% от общата площ на планината), най-дългият (42 км по права линия), най-високият, най-красивият и най-посещаваният дял. Наброяват се около 60 върха с височина над 2500 м. Тук е първенецът - Вихрен (2914 м), както и сателитните му върхове, надвишаващи 2900 м. - Кутело 1(2908 м) и Кутело 2(2907 м). Тук са още Бански Суходол (2884 м), Голям Полежан (2851 м), Малък Полежан (2822 м), Каменица (2822 м), Баюви дупки (2820 м) и много други, както и уникалният карстов ръб Кончето, който не слиза под 2810 метра. По Северен Пирин се редуват карстови и гранитни била, но трите най-високи върха и ръбът Кончето се намират именно на главното карстово било, заедно с няколко други високи върха и интересни странични ръбове - Стъпалата, Средонос, Котешкия чал, Църномогилски чал. От централното било на Северен Пирин се отделят 4 главни отклонения. От север на юг това са: Синанишкото, което носи името на красивия връх - Синаница (2516 м) - един от най-импозантните и посещавани в цялата планина. Най-високият връх на Синанишкото отклонение е връх Георгиица (2589 м); Тодориното отклонение - с най-висок връх Тодорин (2746 м), по чиито северни склонове се намират най-добрите ски-писти в Пирин; Полежанското - с най-висок връх Голям Полежан (2851 м) с едни от най-красивите пирински върхове – Дженгал (2730 м), Стражите (2810 м), Газей (2761 м), Дисилица (2700 м); Каменишкото отклонение, с най-висок връх - Каменица (2822 м), красиво и величествено с върховете си Малка Каменица (2679 м), Яловарника (2763 м), Зъбът (2688 м), Куклите (2686 м).

В този дял на планината се намират и всички ледникови езера (140-150 на брой), като сред най-интересните езерни групи са Бъндеришки езера, Василашки езера, Георгийски езера, Влахини езера, Валявишки езера, Кременски езера, Самодивски езера, Газейски езера. Най-голямото езеро в Пирин е Поповото (Папазгьол) - 124 дка, което е и най-дълбокото - 29.5 м. Най-високото ледниково езеро на Балканите е Горно Полежанското (на 2710 м). Особен интерес представлява с местоположението си, големината, красотата и с мястото си в нашата история Тевното езеро - един от символите на Пирин.

В Северен Пирин се намират и почти всички постройки за подслон (с изключение на 2 хижи). Дванайсет хижи и 4 заслона са на разположение на планинарите през цялата година.
 

Среден Пирин

Простира се между седловините Тодорова поляна (1883 м н.в.) и Попови ливади (Папаз чаир – 1430 м) и е най-малкият по площ дял на планината само - 6.7%. Той е най-къс и в по-голямата си част е обрасъл предимно с широколистни гори. Тук е царството на пиринския чай, виреещ по високите и тревисти голи части на този дял на планината. Най-високият връх на Среден Пирин е Ореляк (2099 м), на който се издига телевизионна ретранслаторна кула. Гледан от запад той наподобява орел разперил крилете си преди полет. Други по-известни върхове са: Баба, Чала, Сеното, Мурата – всички под 2000 м. Южната по-висока част на Среден Пирин е мраморна, а северната - гранитна. В тази част на планината няма езера. Има само 2 туристически хижи - “Попови ливади” (“Папазчаир”) и “Малина”. Единственият маркиран маршрут минава по билото на Среден Пирин.
 

Южен Пирин

Южен Пирин заема 19.3% от общата площ. Това е най-ниския, най-заобления и по-слабо посещаван дял на планината. Високата му част е заета плътно от иглолистни гори (смърч, бор), на места примесени с широколистни (бук). Най-високият връх е Свещник (1975 м), следван от Моторог (1970 м), Ушите, Сарапеля и т. н. Изграден е от гранит в централните части и от мрамор по периферията. В този дял на планината няма езера, не са изграждани и хижи. Има само един маркиран туристически маршрут между хижа “Попови ливади” и село Петрово, като част от международния път Е-4.
 

Ресурси на планинския туризъм в Северен Пирин

На първо място видът и формата на туристическия продукт се определят от туристическите ресурси. В основата на туристическия продукт са природните и антропогенни ресурси. В структурно-геоложко отношение Пирин е хорст с гранитно ядро (гранитната повърхност е 62%), покрито главно от стари метаморфни скали. Мрамори изграждат главното било и страничните северни разклонения между вр. Разложки суходол и Вихрен. Характерни за мраморите са силно изразените карстови процеси, който спомагат за формирането на дълбоки пропасти и пещери.

В Пирин има три върха над 2900 м (Вихрен и Кутело 1 и 2), седем над 2800 м, седемнадесет над 2700 м, 32 над 2600 м и 40 над 2500 м. Трите най-високи върха са мраморни, а най-високите гранитни върхове (Полежан и Каменица) се намират на страничните била. За Пирин са характерни високите седловини между върховете, през които минават туристическите маршрути, наречени порти, премки и превали.

Климатът в Пирин планина е планински, но със силно средиземноморско влияние, проникващо по долините на реките Струма и Места. Затова и Пирин планина има повече слънчеви дни през годината в сравнение с Рила, Стара планина, Витоша и Осогово.

Пирин е многоводна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество скокове и бързеи. Има три по-изявени водопада – Попинолъшкият, който е висок 12 м, Демянишки скок (11 м) и Юленски скок (9 м). Вододелът между водосборните басейни на Струма и Места минава по централното пиринско било.

На територията на Пирин формират отток 10 притока на р. Струма и 10 притока на р. Места. По-големите притоци на р. Струма от север на юг са: Влахинска река, Санданска Бистрица, Мелнишка река и Пиринска Бистрица (най-дългата река, извираща от планината Пирин). Изтичащите към Места от север на юг са: Бела река, Изток (събираща голяма част от подземните води на карстовото било), Глазне (течаща под това име след сливането на Бъндеришка и Демянишка река), Дисилица, Ретиже (водеща началото си от най-голямото пиринско езеро - Папазгьол), Каменица, Брезнишка и река Мътница.

Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой 176 (от които 35 са временни и понякога през лятото пресъхват). Те имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради този си произход те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината – много студени. Общата площ на езерата е около 18 000 дка. Най- високо разположеното езеро е Горното Полежанско езеро (2710 м н.в.), което е и най- високото езеро в България.

Пирин е извънредно богат на растения и животни. До момента са установени около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките познати в България, 320 вида мъхове и няколкостотин вида водорасли. Висок е процентът на локалните ендемити – растения, които се срещат само в Пирин.

Още по-голямо е богатството на животински видове. Познати са над 2000 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, стоножки, насекоми, охлюви) и почти 250 вида гръбначни. От последните преобладават птиците (177 вида) и бозайниците (45 вида), а рибите са само 6 вида.

Национален парк Пирин  заема значителна част от планина Пирин. В исторически план границите и размерът на националния парк са претърпели  промени.През 1983 година паркът е обявен за една от териториите от световно значение, които се намират в Европа.(световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО). Общият брой на видовете растения в НП „Пирин” е 1089, от които 111 вида са застрашени. В рамките на националния парк се намира биосферните резервати: „Баюви дупки – Джинджирица”, Резерват „Юлен”, Резерват „Ореляк” и Резерват „Тисата”.
 

Природни забележителности

Байкушевата мура – черна мура, наречена така по името на открилия я лесновъд Костадин Байкушев през 1897г. С помощта на сонда той установил, че възрастта на дървото е 1200г. Диаметърът на дървото е 2,3м, обиколката е 7,8 м, а височината – 22м. Намира се на 10-тина мин. над х. „Бъндерица” по асвалтовия път за х. „Вихрен”.

● Бели мури хилядолетници – открити са в бисоферния резерват „Баюви дупки – Джинджирица”. Една от тях е изключително красива с обиколка на дънера 9,60м. Намира се на 4-5 м от пътеката от х. Яворов за м. Погледец. До нея се стига за около час по маркираната пътека за х. „Яворов”.

● Свещниците – представляват група бели мури на възраст над 600 години, наредени в група, подобно на свещник. Намират се под Жълтите кали.

● Мелнишки пирамиди - намират се в близост до гр. Мелник. Кърлановските пирамиди – намират се край с. Кърляново, вдясно по пътя от гр. Мелник за с. Рожен и Роженския манастир.

● Земните пирамиди над гр. Кресна

● Водопадът на р. Главница в м. Попина лъка – единствения у нас двустепенен водопад с височина на водния стълб съответно 7 и 4 метра на н.в. 1240м. Намира се на около 500 м. над х. „Яне Сандански”.

● Бъндеришки скок – височината на водния пад е 11м. Разположен е в тесния и дълбок 30 м. Бъндеришки „каньон”, което затруднява достигането до водопада. Слизането в теснината следва да бъде само с алпийска екипировка.

● Демянишки скок – височината на водния пад е 10м. Намира се на изток от Демянишката поляна.

● Юленски скок – височината на водния пад е 9м. Намира се на 2-3 метра под стария мост за местността Юлен.

●`Брезнишки водопад – височината на водния пад е 11м. Намира се на 5 км западно от с. Брезница, в непосредствена близост до шосето.

В Пирин планина като една много красива и богата, както на природни така и на антропогенни туристически ресурси, съществуват отлични условия за практикуване на зимни, летни спортни и туристически дейности. Изградените модерни лифтови съоръжения, ски писти и хотели са предпоставката за големия брой туристи в планината през зимния сезон. Летният сезон също не отстъпва по възможности с преходите през красивата планина, маршрутите за колоездене, алпинизма и др., но за момента боря на туристите е значително по-малък в сравнение със зимния. Всичко това определя Северен Пирин като уникален дял в българските планини с възможности за спорт и туризъм без алтернатива в България.